Проф. Георги Димитров: В ИТ сектора е важно да притежаваш развинтена фантазия

Проф. Георги Димитров: В ИТ сектора е важно да притежаваш развинтена фантазия

Проф. Георги Димитров е заместник – декан по учебната дейност към Факултет по информационни науки, УНИБИТ. Тъй като едно кариерно развитие няма как да мине без образование, от него научаваме каква е мотивацията на студентите, какво е тяхното бъдеще и има ли възрастова граница в ИТ сектора.

Проф. Димитров какво е Вашето наблюдение върху бъдещите IT специалисти, които тепърва правят своите стъпки в образованието?

Както всички млади хора, те са амбициозни, креативни и търсят упорито своя път в живота. Разбира се, тяхната основна цел е по-скоро максимално бързата реализация. По принцип можем да разделим младите IT специалисти на две основни групи. Говорим за тези, които все още се обучават. Първата група са бакалаврите редовно обучение, голяма част от които все още не са напълно убедени, че искат да работят в ИТ сектора, въпреки че това изучават. Дори много често идват в нашия университет, а и не само, благодарение на съветите на своите родители. При тях е нормално мотивацията да е по-ниска. На 20-годишна възраст те имат съвсем различни цели и амбиции, които най-често коренно се различават от тези на техните родители. Целта е бърза реализация, независимо къде и как – ако може на момента. Което е нормално за младите – всеки иска да получи нещо максимално бързо и в по-голямата част, ако може и без съответния труд. Много често младите хора не се замислят за перспективата – утре да става каквото ще. Другата голяма група, когато говорим за образованието в областта на информационните технологии, са бакалаврите задочно обучение и магистрите. Интересното е, че тези хора вече са работили в различни области, включително и в областта на информационните технологии. Те са разбрали, че обучението и по-скоро качественото обучение има значително предимство. При тях мотивацията е в пъти по-голяма. Те полагат максимални усилия да научат всичко бързо, за да могат да се реализират в тази област, ако все още не са се реализирали. Някои от тях имат вече технологичен опит и се нуждаят от диплома или от по-висока степен на квалификация. Съвременният термин е разширяване на компетентността в дадена област. С тях е най-лесно. Има и такива, които пък искат да си сменят професията. Най-често мотивът е по-голямото заплащане и по-големият престиж на тази професия. Те също са изключително амбициозни.

А можем ли да кажем, че малко или много голяма част е обединена от високия стандарт на живот и реално искат да достигнат до него? Независимо дали имат технологичния интерес.

Разбира се. Всъщност истината е, че сравнително малка част идват заради самите технологии. По-скоро, това се касае за бакалаврите редовно обучение. По-голямата част и това е навсякъде по света, идват заради модерността на професията и високия стандарт, който тя евентуалн – подчертавам евентуално – би осигурила. Имайте предвид, че това е една изключително тежка професия, която изисква голямо себеотдаване и много често, особено младите хора, бързо се демотивират, когато разберат, че освен всичко друго трябва много да учат. Както един студент каза: „Много ми е хубаво, много ми е интересно, но чак пък толкова да работя за тези пари…“. Някои просто предпочитат спокойствието. Но разбира се, по-късно някои млади разбират, че това, което учат е наистина ужасно интересно и иновативно. Предоставя им изключително богати възможности за избор, защото IT професията е конгломерат от стотици и хиляди професии, и дава възможност за реализация в каквато и област да изберат студентите. В края на краищата освен високата заплата, до голяма степен е въпрос и на престиж. Да споделиш, че работиш в областта на информационните технологии или примерно да кажеш на приятел: „Аз съм в IBM”. Доста е атрактивно, поне към момента.

Това е в държавно учебно заведение, където малко или много човек се ангажира с доста повече време – 3-4 години и това е за бакалавър само. Естествено е 90 % от хората наистина да имат желание за това. Какво остава за частното образование и тези няколко месечни курсове?

Нормално е студентите след завършване на средното си образование да нямат никакъв предишен опит. Разбира се, правят изключение хората от природо-математическите гимназии и тези, които самостоятелно са се подготвяли. Те са доста по-напред от останалите в материала. Не така стои, както казах, въпросът с бакалаврите задочно и редовно. Голяма част от тях работят в областта и просто се нуждаят от валидиране. За предимствата на държавното или частното образование. Аз работя в държавен университет, така че моите предпочитания клонят, разбира се, към държавното висше учебно заведение. Какви са предимствата и недостатъците по мое мнение, подчертавам по мое мнение, на двете системи? В нашата страна по принцип по-развито е държавното висше образование и по-малко частното, което е естествено, предвид традициите и процесите, протичащи в страната. Основен плюс на държавните университети е в няколко аспекта. Първо, нашето висше образование има много добри традиции в областта на подготовката на кадрите и в момента Министерството на образованието полага големи усилия за профилиране и запълване на нишите с работна сила. Има и доста по-ниската такса за обучение, което за хора от провинцията е съществена разлика, защото когато се комбинират всички такси, един студент излиза 600 – 800 лв. на месец на родителите си. Представете си ако едно семейство, живеещо в провинцията има две деца по 700 лева, прави 1400. Според Вас колко ще трябва да изкарва това семейство, за да издържа двете си деца? Трудно е и затова те предпочитат държавното.

Друго основно предимство е възможността за използване на съвременна техническа база. Последните години изключително много се направи за техническата база във всички, буквално всички университети в страната. В тях с помощта на бизнеса, с помощта на лидерите в бранша като IBM, Fadata и множество други фирми, се изградиха няколко лаборатории. В тях се изучават съвременните информационни технологии – Storages, Cloud Environment, IoT, Web Design и др. По този начин държавният университет става доста атрактивен и в частност говоря за нашия – УНИБИТ.
Освен това, Министерство на образованието полага огромни грижи за развитието на квалификацията на преподавателите, а в учебния процес се включват изтъкнати специалисти от практиката на известни фирми. Съгласно закона имаме право в 50% да привличаме за лектори и водещи упражненията хора от бранша. Това дава съответната възможност ние да сме актуални в сферата на образователните технологии. Например, в нашия университет преподава голяма група преподаватели от IBМ като Георги Калудов, Тодор Григоров от Fadata, Илиян Илиев от TechExpert и много други. Още повече – те говорят на езика на студентите, тоест много по-лесен и разбираем е диалогът. Това дава от една страна възможност на младите специалисти да се запознаят с предимствата на съвременните технологии, които текущо се използват в конкретния бизнес, а не нещо отдалечено и несвързано с практиката. От своя страна едно от основните предимства на частното образование, според мен, е малко по-гъвкавата възможност за промяна на учебния план. По-бърза реакция при промяна в конюнктурата, съответно при необходимост от специалисти в дадена област на база по-високо заплащане. И все пак всички големи компании, които в момента работят в България в областта на информационните технологии, имат програми, които насърчават своите служители към тренинг в преподаването. Все пак, то е една дисциплина, която помага за подреждане на познанията в главата дори на този, който преподава. Всъщност, може да ви се стори странно, но от големите фирми буквално ни преследват, не само нашият университет, техни служители да се включат в учебният процес. Тоест да направят по-атрактивно преподаването.

А има ли такива студенти, които са записали и двата варианта?

Разбира се, това е една от съвременните тенденции и тук може би има място да се направи диференциация между държавно и частно висше образование и висше образование плюс частни академии и курсове. Това са коренно различни неща. Всъщност, висшето образование дава много по-широка теоретична основа и разбира се е много по-продължително. Частните академии и курсове дават допълнителни практически знания в съответната професионална област и възможност за максимално бързо започване на работа в нея. С други думи, един студент ако изкара някой частен курс или в някоя частна академия поредица от курсове, той в рамките на 6 до 8 месеца би понаучил нещо, което би му позволило да започне работа. Това е доста силен стимул, защото голяма част от тях са принудени да се самоиздържат. Тези курсове запълват една огромна ниша в образованието. Разбира се, голяма част от тези, завършили такива курсове, а не висше образование, след това идват при нас като задочници, защото не могат да се развиват. Някои студенти искат до 3-ти курс да са започнали работа, а други се възползват от възможността да научат максимално много от нещата, които са необходими за един добър ИТ специалист, докато все още ги издържат родителите им. Моето мнение, а и на колегите ми, е че тези частни академии и курсове са изключително полезни.

Кои са най-търсените профили в сектора в момента?

Няма единен отговор. Ние всеки семестър правим анкета със студентите, като се възползваме от това, че голяма част от тях работят. Те попълват в какво направление, в каква професия точно работят в сектора. Какви инструменти използват и в какви детайли влизат. По този начин осъвременяваме нашите учебни програми и ако видим, че нещо се търси на пазара, още следващата година се стараем да разработим учебния материал така, че той да е в помощ на бизнеса.

Кои са задължителните умения, които трябва да притежава човек като IT специалист и има ли, например три качества, които биха улеснили някого в кариерното му развитие?

Кои са според вас?

Например логическо, оптимизирано мислене….

Най-доброто умение е креативност. Второто е желание за работа и учене. Третото е владеенето на английски език. Даже не мога да кажа, кое от тях е по-важно. Друго качество, което не е само за ИТ сферата, но е изключително необходимо за работа, е умението да работиш в екип. Никой не желае да си разваля екипа. Когато говорим за IT сферата, точното и подредено мислене не е толкова важно. Колкото и странно да Ви звучи, по-важна е развинтената фантазия. За да си добър IT специалист трябва постоянно да се учиш да вземаш гъвкави решения и да измисляш нещо ново постоянно. Например, голяма част от студентите се оказва, че обичат много да четат. Включително и фантастика. Разбирате ли, това развива желанието да фантазираш. Това развива пространственото мислене, т. нар. design thinking, желанието да правиш нещо ново. IT специалността не е статична. Трябва човек да фантазира и да прави това което си е намислил реалност. Ако той не може да мечтае и не чете нови неща, няма да е ефективен. Даже бих ви дал като пример следното нещо. Замислете се, ако решите да четете научна фантастика, колко от технологиите описани в научно-фантастическата литература вече са сред нас. Много са, факт…
Ако човек не обича да чете и мечтае няма да е ефикасен. Имайте предвид, че не напразно големите компании считат, че желанието постоянно да четеш и да се учиш е по-важно от даден сертификат, който можеш да получиш в дадена област. Важното е желанието за учене, а не конкретно умение. Разбира се има огромно влияние и значително спомага доброто владеене на математика и статистика, ако говорим за програмиране. За другите области е различно. За уеб дизайнер, например, е чувството за пространственост. Няма конкретно нещо за ИТ сферата. Освен английският език.

Добре, в тази насока на постоянното желание за учене и усъвършенстване, има ли възрастта значение? Ако съм на 50 г. и хал хабер си нямам от програмиране, но искам да седна и да го науча. За 5 години мога ли да стигна един стабилно ниво?

Желание имате ли?

Да имам го това желание. На 55 мога ли да бъда Mid Level и да взимам заплата за такъв?

Имам такъв емблематичен пример. Един мой приятел беше пилот-изтребител, може би на около 44 – 45 г. когато ми каза: Искам да се занимавам с програмиране. Абсолютно никаква връзка с програмирането нямаше. За 2 години стана известен програмист, специалист в IT компания. Към момента е шеф-програмист на 16 отдела.

Това е впечатляващо…

Просто е въпрос на желание. Дори вчера разговарях с един друг познат, който иска да си смени професията. Разбрахме се какво да учи, той е на около 40 г. в момента, и ме разпитваше за помощ за една задача, защото се е записал на някакви курсове. Дори каза, че вече му се сърдят, защото по цял ден стои пред компютъра и решава разни логически задачи – кое, как се прави и т.н. Няма невъзможни неща за един човек.

Ясно. Добре, тогава последен въпрос Ви питам – как се стига до 10 000 лв. заплата в софтуерния бранш?

Ами не знам. Даже не знам каква е тази граница и защо е точно тази граница.

По принцип това е една заплата, за която се води, че Senior може да достигне без проблем. Аз не съм казвал стига или не стига. Mислите ли, че… Всъщност 10 000 лв. много ли е или малко?

Това е хубав въпрос. На база на стандарт в България мисля, че… Не знам дали е много, или малко, но смятам, че е постижимо.

Така… Аз съм IT специалист. Едно от най-хубавите неща на IT специалиста е, че той е мобилен. Няма значение къде работи. В България, в Гърция, в Англия, в Щатите. В Ирак, в Индия – няма значение. Ние можем да работим навсякъде. Достатъчно е да имате съответните умения и интернет. Е, във връзка с това, ако вие получавате в Ирландия 10 000 лв. заплата…
За там би било малко. Меко казано. Това са 5 000 евро. Без да се правят разчети, но накрая ще ви останат под 200 евро. В България ако ги имате тези пари, дори след всички данъци ще си живеете прекрасно. Нали е така?

Абсолютно.

Даже много често наблюдавам колеги, които отиват на работа в чужбина и когато станат семейни предпочитат да се върнат в България заради спокойствието. Те казват: “Аз тези пари и тук ще ги изкарвам”. Така че, как всъщност се стига до тази заплата?
Не знам. Въпросът е просто какво вие сте си поставили като цел, къде искате да работите. Някъде е много тази сума, другаде е малко. Всъщност в IT сферата заплатите не са много различни от тези по света, защото огромна част от компаниите в България са международни и заплатите не са много по-ниски. При значително по-нисък стандарт на живот можем да си позволим страшно много неща. Това не е непреодолима пречка. Единственото е желанието за учене и развиване през целия живот. Даже, както се казва напоследък и е модерно: learning by doing. Тоест, имаш ли желание за учене в тази област, няма ограничения.

Това е хубав финал. Благодаря Ви.

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Оригиналната статия можете да намерите на адрес: https://devstyler.io/blog/2020/03/27/prof-georgi-dimitrov-v-it-sektora-e-vazhno-da-pritezhavash-razvintena-fantaziya/

 

IMAGE Проф. Георги Димитров: В ИТ сектора е важно да притежаваш развинтена фантазия
Понеделник, 06 Април 2020
Проф. Георги Димитров е заместник – декан по учебната дейност към Факултет по информационни науки, УНИБИТ. Тъй като едно кариерно развитие няма как да мине без образование, от него научаваме каква е мотивацията на студентите, какво е тяхното бъдеще и има ли възрастова граница в ИТ сектора. Проф. Димитров какво е Вашето наблюдение върху бъдещите IT специалисти, които тепърва правят своите стъпки в образованието? Както всички млади хора, те са амбициозни, креативни и търсят упорито своя път в живота. Разбира се, тяхната основна цел е по-скоро максимално бързата реализация. По принцип можем да разделим младите IT специалисти на две основни групи. Говорим... Read More...
IMAGE Участие на студенти от УниБИТ в състезание по програмиране
Неделя, 05 Април 2020
  За пета поредна година Нов Български Университет е организатор на междуунивеситетско състезание по програмиране. В тазгодишното състезание УниБИТ участва с отбор от трима състезатели, обучаващи се в направление „Информатика и компютърни науки“ , редовна форма на обучение. Въпреки въведеното в страната извънредно положение, студентите Кристиян Златков, Георги Георгиев и Радослав Манолов се състезаваха с 13 други конкурентни отбора от общо 6 български университета в състезание, проведено в дистанционен режим.   Read More...
IMAGE DATA SCIENCE PIONEERS се проведе за първи път в София
Петък, 13 Декември 2019
  DATA SCIENCE PIONEERS се проведе за първи път в София, а УниБИТ беше домакин на събитието.   Повече от 50 студенти и гости се включиха и вече правят разлика! „DATA SCIENCE PIONEERS е доказателство, че учените по данни не са просто луди математици, те се радват на работата си и искат да поемат и трудни етични въпроси. Те искат да направят промяна. " Ако сте пропуснали да се включите сега, заповядайте на следващата прожекция на Data Science Pioneers.   Лице за контакт: гл. ас. д-р Пепа Петрова (p.petrova@unibit.bg)   Read More...
IMAGE Заповядайте на Global Tech Summit Sofia
Четвъртък, 05 Декември 2019
ALL JAVA2DAYS ATTENDEES ARE INVITED FOR GTS TECHNOLOGY AWARDS 2018 All Java2Days attendees are invited for GTS Technology Awards 2018. GTS Technology Awards 2018 are the 1st annual national technology awards which celebrate the pioneers of innovation, technology and help… READ MORE Read More...