Заради усъвършенстването на технологиите досадното съобщение “Търси се връзка”, когато говорим за мобилна мрежа, се среща все по-рядко. Но има една сфера, в която то все още е напълно приложимо – отношенията между образованието и бизнеса, и то точно в ИТ сферата, където гладът за кадри е пословичен, а промените в индустрията се случват светкавично. За съжаление, теорията продължава да е на пиедестал в българските университети, програмите им (особено на държавните) са тромави и трудно хващат най-новите тенденции и специалности в дигитализацията.
Едва от края на 2018 г. висшите държавни училища имат и законов механизъм да приютят бизнеса и “практиката” в програмите си, но в повече от тесни рамки. Бяха приети промени в Закона за висшето образование, които позволяват на хора от бизнеса да влизат в аулите и да предават практическите си знания на студентите. Лошата новина е, че това ще става ограничено – само до 10% от учебния план за бакалаврите и едва до 20% за магистрите. Преди това специалистът трябва да е получил благословията на съответния факултетен съвет.
Гласът на бизнеса
Въпреки това бизнесът продължава да смята, че досегът с реалността липсва. “В голяма степен практическата част отсъства в обучението на ВУЗ-овете. Сравнявам го със западни университети, защото имаме доста стажанти, българи, които учат в такива. При тях от четирите години обучение две са им изцяло стаж. На практика се забравя за какво е образованието. Образованието е да научиш едни хора да се справят след това в живота, то не е самоцел. Затова, като дойдат при нас нови колеги, започваме да ги учим”, коментира пред “Икономист” Доброслав Димитров, председател на Българската асоциация на софтуерните компании. Добромир Иванов, изп. директор на Българската стартъп асоциация, също смята, че има нужда от промяна. “При съвременната динамика на професиите може би работещ модел е 2 години учене и 2 години, в които човек предимно да работи, а ученето да му е просто нещо допълнително за надграждане“, смята Иванов. Според него сегашната ситуация във висшето образование в сектора е неадекватна, защото живеем в свят, в който за времето на обучителния курс може да се появи цяла нова индустрия, както се случи с блокчейн. Сега, за да вкара подобно образование в програмите си, на един университет са му нужни години.
През погледа на студентите
Повечето студенти, с които “Икономист” разговаря, признават, че теорията преобладава в учебните програми, но са категорични, че практиката не е отписана, и посочват примери за общи проекти между бизнес и висше училище. “Смятам, че имам добра подготовка от университета. Благодарение на нея развих достатъчно добро абстрактно мислене, което лесно след това прилагам към конкретни казуси, които фирмата поставя”, разказва Кристина Гочева, която в момента е програмист в международната компания Experian и там прави код на java език. Тя е бакалавър от Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специалност “Компютърни науки”, и в момента учи магистратура по електронен бизнес и електронно управление в същия университет. Тя започва работа в компанията в трети курс, като взема координатите на фирмата по време на конфепенция, свързана с езика на програмиране, който прилага. “Новото до голяма степен идва от това, че влизаш в конкретен бизнес. Университетът няма как да ти помогне за това, понеже е много специфично за отделните фирми”, добавя Кристина. Самата тя е имала през първите 6 месеца ментор, който я е напътствал за справяне със задачите. Такава е практиката на повечето ИТ компании.
Доволна от подготовката си е и Гергана Луканова, която е завършила Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). - първо, бакалавър “Информационни технологии в съдебната система” и после магистратура “Софтуерни архитектури и осигуряване на качеството”. В момента е докторант “„Автоматизирани системи за обработка на информация и управление" и тества качеството на изработения софтуер в софтуерната компания “Фадата”. “Определено изкараните години в университета са изключително важни, за да натрупа човек основните знания и умения. Като цяло в УниБИТ плюсът е, че групите са малки и се обръща внимание на всеки студент. Практиката е изключително важна за затвърдяване на научената теория. Според мен след университета трябва да бъде изкаран стаж в реална среда, за успешно започване на кариера в тази област”, посочва Гергана.
Мечтата на българския ИТ бизнес за модерно софтуерно образование сбъдва Павел Велков, но във Великобритания. На Острова той учи като бакалавър изкуствен интелект, а магистратурата му е „Компютърни науки“. “В Англия има теория, но там много наблягат на практическата част. Всяка година, всеки семестър, учихме различен програмен език. И за всеки език изпълнявахме различни практически проекти. През последните 2 години от обучението имахме работа с клиенти и реално там наистина има много практическа работа. Учудваше ме, че много от приятелите ми, които останаха в България, залагаха на теория. Когато се върнах, имах добро самочувствие, защото бях програмирал повече отколкото повечето от моите приятели”, разказва той. Преди Островът, той завършва Националната природо математическа гимназия, а в момента е тийм лидер (ръководителначалник на отдел) във „Фадата“ и пресява с тестове и събеседвания кандидатите, желаещи да работят там.
ИТ системата се самообразова
В ИТ сферата е много важно споделянето, смята Кристина Гочева. Тя посочва, че в Experian всеки път, когато някой от колегите й научи нещо ново, го споделя с екипа си, като дори за целта изготвя специална презентация. Споделянето на знанията и липсата на стремеж кадрите да пазят “откритията” за себе си потвърждава и Гергана Луканова. Наред с взаимното обучение почти всички ИТ компании редовно организират обучение на кадрите си по отношение на последните тенденции в ИТ индустрията. Това, заедно с по-високото заплащане, са основните способи да задържат персонал.
“Имаме много силна програма - “Препоръчай когела”. Много служителиколеги ни изпращат CV-та на техни бивши колеги, или пък познати приятели, които смятат, че биха били подходящи за дадена отворена позиция. Моделът работи и осигурява на компанията много качествени служители”, посочва пред “Икономист” Елена Манолова, специалист, HR и комуникации във “Фадата”. Тя добавя, че повечето млади кадри във фирмата идват от академии, които предлагат курсове от по 6 месеца по програмиране. “Школите са добър инструмент за надграждане. В тях за по-кратко време се преподава много голям обем от материал. Най-мотивираните студенти решават да преминат през някоя академия, за да придобият повече опит в рамките на по-кратък период. Така те успяват, да се развият доста повече и да направят връзката от теорията в университета с практиката, на която залагат школите”, казва Елена. Отделно “Фадата” провежда и курсове по бизнес английски на служители и тренинги за нови специфични знания в кодирането и ИТ индустрията.
Доброслав Димитров, който е и съосновател на академията “ИТ Таланти”, която също провежда обучения, смята, че академиите са по-добри от университетите, защото дават най-важното, и то е практиката и реални кадри за бизнеса. Добромир Иванов обаче не смята, че те трябва да се ползват като заместител на висшето образование. “Когато човек е изкарал 6 месеца или една година академия и след това три години е работил, като тегли чертата, се е развил по-добре от някого, който 4 години само е учил в университета. Обаче в дългосрочен план, за период от 10 години, хората, които са завършили математически гимназии и след това имат университет, имат по-добра база, отколкото някой с академия. Кадрите на академията не са програмисти, те са уеб дивелъпъри, които се се научили да сглобяват разни неща, но те могат да решават сериозни проблеми“, убеден е той.
Бели лястовици
И преди последната законова поправка имаше добри примери, в които университети се отварят за експертите в бранша, но те минаваха в графата “свободно избираеми предмети”. “Предметите, които пряко са свързани с програмиране, са ни преподавали хора от практиката. Формата на СУ е те да са и в избираемите предмети, които всеки решава сам да записва и може да го направи само след положен минимум от изпити. Моите избираеми курсове се водеха от служители на компанията за корпоративни софтуерни приложения SAP и аз ги проведох във втори и трети курс”, казва Кристина.
А Гергана, като представител на “Фадата”, в момента води практически упражнения в УниБИТ по “Гъвкави методологии за разработка на софтуер” и по “Тестови процеси”. .jpg)
“Преподавам упражнения на струденти в магистърска степен, като те са изцяло практически насочени, актуални и част от изискванията на работодателите към бъдещите си служители", разказва тя. Наред с това в края на 2018 г. “Фадата” е оборудвала техническа лаборатория за “Роботика” в УНИБИТ.
Текстът е публикуван в брой 8/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.